Реших да си почина малко и тръгнах на път. Много обичам да пътувам, имах и къде да отида та  тръгнах по северозапанда България малко да поскитам ..

Природата е страхотна. Толкова е страхотна, че всякаш е започнала да си взима всичко, което човека й е отнел. Но самия човек вече го няма, всичко е всякаш пусто и забравено… тихо и призначно.

Колкото по на север и колкото по на запад отивах, толкова по страшни, забравени и призрачни започнаха да изглеждат населените места.

Пъната подръжка отдавна я няма, тъй като вече на никому не е нужна, мантинелите също, само камените „соц“ паметници стояха все така горди и тихо сред постуша… някъде там, където на времето са си играли деца, хора са обсъждали дните си, градили са бъдещето си, трудили са се и са се обичали . Места, на които хората са се раждали, а в  момента  само умиртат, стари, тъжни и забравени! Никой вече не се сеща за шепата останали хора… или пък може си се сещат от врме на време има няма на четири години, пет, което си личи по остарелите и избелели изборни плакати..

Дори и щъркелите вече не посещават това забравено красиво  място! Дори и те!

]]> http://blog.fogost.com/?feed=rss2&p=190 0 http://blog.fogost.com/?p=178 http://blog.fogost.com/?p=178#comments Sat, 26 Feb 2011 12:42:43 +0000 fogost http://blog.fogost.com/?p=178 Здравейте скъпи приятели, все се чудя защо започвам по един и същи начин, може би защото съм прекалено тъп да напиша нещо различно.. Отново разводняване, типично за моята, забележете, скромна личност, хууууу де, спирам!
Днес си разгледах старите снимки, които съм правил миналата година и да ви кажа има неща, с които си заслужава да отнема от личното ви време за да ги разгледате..
Бла, бла, бла…, ще почна като Тодор Цветков, просто заглавие снимка. Не вярвам, че ще успея, щото просто обичам да си плямпам глупостите, но си заслужава да се пробва.

Малко за фотосесията. Направена е на новопостроената магистрала Люлин. Разбира се в присъствието на Тодор Цветков,  мои добър приятел и фотограф. Няколко броя светкавици и трансмитера, повечко желание, търпение и много настроение.

Да! Отново нещо тривиално! С удоволствие ви представям една, забележете, цветна, или поне половината, цифрова фотосесия на Любов Димитрова.

Мисля, че търпението, което приложих ми се отблагодари прилично

Този път не мисля да се впускам в писания, описания и „оригинални“ изцепки, а просто да ви покажа.

С огромно удоволствие Ви представям Елена Петрова и Вилизар Петров в една, разбира се, черно бяла, средноформатна и филмова фотосесия.

Днес ми е особено приятно да пиша,  не знам защо, от вътре ей тъй ми е едно спокойно, едно черно бяло и меко… , може би и самата тема е такава.., а може би пък аз така я чувствам!

Помня в началото започвайки да се занимавам с фотографията чувствах как особено ме привличаше черно бялата филмова фотография.  Дори първия ми личен фотоапарат беше филмов още помня

с какво желание го купих, все още усещам приятния първи допир на лично моя вече апарат… , как не, това беше началото!

Споделяйки влечението ми към класическия начин да снимаш, а именно на лента, с моя скъп приятел фотограф Тодор Цветков, си спомням как той ми казваше „ще ти мине“. Да ама не! Ето на,

вече мина достатъчно време, в което би трябвало да ми мине, но видиш ли не минава! Напротив! Влечението става все по-голямо и по-голямо, все повече и повече се увличам към филма и по-точно, към черно белия филм.

Все повече и повече ме увлича черно белия филм. За мен няма нищо по-хубаво от добрата черно бяла снимка, всъщност има, черно бялата филмова снимка

Ей тъй,  на пук на всичките нови технологии, на пук на всички тенденции аз пък ще продължа да си снимам на филм!

Много готино ми е на душицата да си щракам,  да не знам, да не мога да видя веднага резултата. Дисциплинира! Може би това ми харесва! Старая се повече, мисля повече!

Черно бяло,филмово, тихо, спокойно и толкова меко…  Абсолютна противоположност на това,  което ме заобикаля във всекидневието, а дали заради това толкова много ми харесва…?!

И както винаги, а и както е редно за това място, с огромно удоволствие Ви представям няколко, разбира се, черно бели, прекрасни филмови кадъра!

Поздрави! Надявам се, че ще им се насладите, както го правя аз, всеки пък когато ги погледна! И пак и пак, и пак!

Може би се дължи на факта, че никога не съм бил силен в часовете по български език и литература и винаги ми е било доста досадно да смуча от пръстите си разни съчинения и там, каквото още се налагаше да правим…

Е, днес ще се пробвам да го преборя някак и най-накрая да споделя с вас една от поредните си фотосeсии.

„Редовните читатели“ (как звучи само хахахха) се запознаха преди две публикации с моята приятелка Николета Видинова. Днес отново с огромно удоволствие ще Ви представя отново тази личност, като този път ще напиша няколко кратки и скромни думички, с които ще се опитам внеса повече светлина около нейната особа.. (ако някога по литература бях толкова добър само, направо се учудвам на себе си )

Тя е гримьорка, работи ли сме заедно, гримира адски.., готина е, като цяло, луда е, секси е, мада фака e отвсякъде, а както ще видите от снимките се оказа, че е и балерина!

Спирам с глупостите и преминавам по същество…

За 2-ри пореден път представям Николета Видинова, но този път в ролята на БАЛЕРИНА!

Ще добавя само, че все още не съм промил култовия черно бял рол филм KODAK ТХ-400,  с който снимах на тази фотосесия! Надявам се, че идната седмица ще го направя и ще добавя с удоволствие снимките!

Днес ще Ви представя една фотосесия, която спретнах  набързо, помагайки на моя добър приятел Тодор Цветков

Беше първата студена неделя след жегите, които не ни оставяха доста дълго време, честно казано, не бях много в кондиция.

Мястото е Банкя някакъв изоставен пансион, от който и сега ме побиват тръпки. Жалко е как сгради като тази, в която снимахме се занемаряват и изоставят по такъв начин, но няма да влизам в теми, на които мястото със сигурност не е тук.

Този път ще бъда кратък, тъй като ме очакват няколко литра бира,  които трябва да споделя с добри приятели..

Представям Ви,  Мерилин Юсув  в една призрачна фотосесия

Както и да е, малко пред история дето се казва…Обожавам така наречения „street“ стил във фотографията, сигурен съм, че бъркам точния термин, голяма работа…

Обожавам да взема техниката да отида някъде по средата в големия град и да започна да си търся кадрите, да ги дебна, да се озъртам като хищник за свежо месо…, пак с глупостите, спирам! Много зареждащо с емоция и енергия за мен изживяване е това „street“ фотографията. Важното тук е да представиш интересни моменти от това, което все ден подминаваме без да обърнем особенно внимание, а всъщност е доста забавно и смеховито…, понякога пък тъжно и мрачно..

Е мога да кажа, че този пък наистина съм доволен от „улова“, който успях да „хвана“..

Та дори и срещнах една моя добра приятелка, както винаги усмихната, готина и положително настроена…

Представям ви Николета Видинова, град София и миниатюрна частица от неговите жители … в една лека и кратка фотосесия  „street“ by fogost

„С куфарите“ една от любимите ми фотосесии, които съм правил, много интересна и забавна като цяло, фотосесия, която за да направим буквално се молихме повече от 1 час, говорихме с 5 човека,  които отговарят за сигурността по гарите, прехвърляха си топката, мотаха ни, изкраха ни терористи, но в крайна сметка след много дъго кандардисване и записване на личните ми данни, властите ни разрешиха да осъществим.

С удоволствие Ви представям Йоана Иванова и Петя Ташкова в една забавна и интересна фотосесия.